Съдебна практика: Прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ

Основанието по чл. 325, т. 9 КТ изисква императивно наличието на два елемента, които трябва да съществуват кумулативно. На първо място, необходимо е да е налице невъзможност на работника /служителя/ да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или наличието на здравни противопоказания; на второ място - липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа при работодателя, която той е съгласен да заеме.

С решение № 54 от 30.04.2008 год. по гр. дело № 415/2007 год. П.районен съд е отхвърлил предявените искове от Д. Х. А. от гр. Е. срещу „Е.-М.” АД, с. М. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 59, без дата, на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 325, т. 9 от КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор – вулканизатор на каучукови изделия” в „Е.-М.” АД, с. М. и за заплащане на обезщетение за периода от 26.10.2007 год. до 26.04.2008 год. в размер на 7 673,16 лева, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да остави решението на районния съд в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, С. окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че уволнението е незаконно, тъй като преди уволнението е следвало да бъде поискано съгласие на ТЕЛК, както и че ищецът е следвало да бъде трудоустроен на работа на друга подходяща длъжност, каквато е съществувала в дружеството.

По делото е представена заповед № 59 /без дата/, на изпълнителния директор на „Е.-М.” АД, с. М., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „машинен оператор – вулк. на каучукови изделия”, на основание чл. 325, т. 9 от КТ поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест съгласно експертно решение № 994/137/01.08.2007 год. на НЕЛК и заключение на службата по трудова медицина. Заповедта е получена от ищеца на 29.10.2007 год., видно от пощенското клеймо на адресираното до ищеца писмо – обстоятелство, което не е спорно между страните.

С експертно решение № 994/01.08.2007 год. на НЕЛК е признато, че ищецът страда от хронична лимфолевкоза, довела до трайно намалена работоспособност 60 % и е определен срок на инвалидност до 01.05.2010 год. Посочено е, че ищецът следва да бъде трудоустроен при облекчени условия на труд, тъй като не е трудоспособен на заеманата от него длъжност и като противопоказания са посочени: токсични агенти, лазери, източници на електромагнитни вълни и йонизиращи лъчения и др., подемни съоръжения, тежък физически труд.

Според заключението на вещото лице С. от 04.03.2008 год. при преглед на щатното разписание и данните за свободните и заети длъжности при ответника, към датата на издаване на експертното решение на НЕЛК в дружеството не са били налице подходящи места за трудоустрояване на ищеца съобразно заболяването му и изискваната квалификация. 

 От незаетите работни места за ищеца са подходящи единствено длъжностите „сервитьор почивна база”, „магазинер” и „помощник-готвач”, които не са включени в списъка на местата за трудоустроени към 31.01.2007 год., но при условие, че не са извън населеното място, където живее ищецът и няма изискване за сменен или нощен труд, както и продължително пътуване до работното място. Съгласно устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 11.03.2008 год., дадени въз основа на допълнително представените длъжностни характеристики и изслушаните свидетелски показания, посочените три длъжности също са противопоказни за ищеца, тъй като изискват работа на смени и продължително пътуване до работното място, както и поради голямото физическо натоварване.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.

Посоченото основание за уволнение на ищеца е по чл. 325, т. 9 от КТ.

Основанията за прекратяване на трудово правоотношение, визирани в разпоредбата на чл.325 КТ, касаят хипотези, при които прекратяването не се извършва по волята само на една от страните по правоотношението – то е резултат на определено юридическо събитие или друго обстоятелство, което прави неизбежно и за двете страни прекратяването на трудовото правоотношение.  

В този смисъл основанието по чл. 325, т. 9 КТ изисква императивно наличието на два елемента, които трябва да съществуват кумулативно. На първо място, необходимо е да е налице невъзможност на работника /служителя/ да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или наличието на здравни противопоказания; на второ място - липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа при работодателя, която той е съгласен да заеме. 

Невъзможността се свързва пряко с факта, че работникът не е в състояние да изпълнява трудовите се задължения, което се дължи или на болест, довела до трайна неработоспособност, инвалидност, т. е. на работника е призната неработоспособност най – малко 50 % от ТЕЛК по установения за това ред, или на здравни противопоказания.

Видно от приложеното по делото решение на ТЕЛК, на въззивника е призната 60 % намалена работоспособност за срок до 01.05.2010 г., като са посочени противопоказания: токсични агенти, лазери, източници на електромагнитни вълни и йонизиращи лъчения и др., подемни съоръжения, тежък физически труд. В заключението на ТЕЛК изрично е посочено, че здравословното състояние на ищеца води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на заеманата от него длъжност „машинен оператор вулканизатор каучукови изделия” по съществуващото трудово правоотношение. 

Установи се също така, че при работодателя липсва друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа. „Подходяща” по смисъла на закона е тази свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравословно състояние на работника и за заемането на която отговаря на законовите изисквания и на тези по длъжностна характеристика – професионална квалификация, правоспособност и др. 

В случая работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315, ал. 1 от КТ и е определил работни места, подходящи за трудоустрояване в предприятието, но същите са заети, а останалите незаети работни места на други длъжности не са подходящи за здравословното състояние на ищеца или изискват специализирана квалификация, видно от заключението на медицинската експертиза на В.Л. С..

 Подходящи за ищеца в съответствие с квалификацията му са работните места на длъжностите „сервитьор почивна база”, „магазинер” и „помощник-готвач”, но същите са противопоказни за него предвид влошеното му здравословно състояние, тъй като изискват работа на смени и продължително пътуване до работното място, което е свързано с неблагоприятно физическо натоварване.

По изложените съображения съдът намира, че работодателят законосъобразно е упражнил правото на уволнение на ищеца, което налага извод за неоснователност на предявения главен иск за признаване уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна. Поради неоснователност на главния иск съдът следва да отхвърли и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца след уволнението.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдебна практика: Закрила за уволнение на трудоустроен (ВКС 2004)

Решение № 107 от 16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г., III г. о. на ВКС

Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без значение за закрилата при уволнение е дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление. 

Спори се по делото ползвала ли се е ищцата Й. А. С. от гр. Р. с предварителна закрила при уволнение като трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и длъжен ли е бил работодателят да изпълни изискванията на чл. 333, ал. 1 КТ и на чл. 333, ал. 2 КТ преди да издаде заповедта за дисциплинарното й уволнение.

В производството пред районния съд ищцата е представила 2 броя медицински направления от 28.03.2000 г. и от 21.07.2000 г., издадени от лекуващия лекар, с които е предписано трудоустрояването й на друга работа предвид заболяванията "радикалист лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония, вестибуларен синдром", като е приета неподходящност на заеманата от нея длъжност "кондуктор" в автотранспортното дружество и забрана да работи в движещо се превозно средство.

Въззивният съд е приел, че Й. А. С. не е установила по делото, че към датата на уволнението е била трудоустроена и че се е ползвала със закрила при уволнението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Правният си извод въззивният съд е обосновал с Наредбата за експертизата на работоспособността (ДВ, бр. 61 от 2000 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване за срок до 1 месец издава и лекуващият лекар, но качеството трудоустроен се придобива с постановяването на надлежен акт, който съгласно чл. 3, ал. 2 от наредбата следва да бъде болничен лист. В конкретния случай с издаването на двете медицински направления лекуващият лекар е поставил само начало на процедурата по трудоустрояването на ищцата, която процедура обаче към момента на дисциплинарното уволнение не е била завършена.

Жалбата на Й. А. С. срещу въззивното решение е основателна.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), в сила по времето, когато Й. А. С. е била трудоустроена, предписанията за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност се издават и от лекуващия лекар, а съгласно чл. 1, ал. 2 от същата наредба лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец. Такъв е конкретният случай.

Лекуващият лекар на Й. А. С. от гр. Р. от неврологичен кабинет при ДКЦ-2 гр. Р. с медицинско направление от 28.03.2000 г., отправено до завеждащия "Охрана на труда" при "р. - Общински автотранспорт" ЕООД, гр. Р, е дал предписание за трудоустрояването на ищцата (заемаща по това време в дружеството длъжността "кондуктор") с препоръка да бъде премествана на работа, която не налага да стои права в движещо се превозно средство, тъй като страда от "невровегетативна дистония, вестибуларен синдром, радикулопатия С1 и дископатия L5-S1". 

Управителят на дружеството е получил предписанието на здравния орган, но е отказал да трудоустрои ищцата с мотива, че местата, определени за трудоустрояване, са за длъжността "работник по почистване" (за жена). 

С последващо медицинско направление от 21.07.2000 г. лекуващият лекар е отправил молба до завеждащия "Охрана на труда" на дружеството ищцата да бъде трудоустроена на работа без пренапрежение на кръста и долните крайници с препоръка да не работи в движещо се превозно средство, тъй като страда от "радикулитис лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония и вестибулаярен синдром". 

В отговор на молбата на лекуващия лекар от името на дружеството инспектор "ТБ и ОТ" и н-к отдел "Личен състав" са посочили, че в момента не разполагат с подходящи свободни места за трудоустрояването на ищцата. 

Един месец по-късно управителят е издал процесната заповед, с която е уволнил дисциплинарно Й. А. С. на основание чл. 190, т. 2 КТ, поради неявяване на работа без уважителни причини от 09.08.2000 г. до 16.08.2000 г. 

При тези данни следва да се приеме, че Й. А. С. е била надлежно трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и че е уволнена незаконно, поради неизпълнение от страна на работодателя изискванията на предварителната закрила, с която се е ползвала по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ. 

Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 3 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), която по императивен начин е задължавала работодателя да премести Й. А. С. на подходяща работа съгласно предписанието на здравния орган. Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 2 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника да не изпълнява работата, от която се премества, а предприятието - да не го допуска до тази работа.

Според процесуалния представител на ответника по касация, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 133/17.07.2000 г. (ДВ, бр. 61 от 2000 г.) лекуващият лекар трудоустроява работника с болничен лист, какъвто на ищцата не е бил съставен, следователно тя не е била надлежно трудоустроена.

Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), която е била в сила към датата на уволнението на Й. А. С. 

При решаването на въпроса ползва ли се работникът или служителят със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали предписанието на съответния здравен орган е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление. 

Формата на предписанието за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност от компетентния здравен орган не е форма за валидност на предписанието, поради което формата, в която здравният орган е произнесъл своето предписание за трудоустрояването на лицето, не може да бъде решаваща при преценката налице ли е трудоустрояване по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ или не.

По изложените съображения ВКС прие, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК го отмени и уважи предявените от Й. А. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, поради нарушена закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2" КТ, без да разглежда спора по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

Съдебна практика: Уволнение на трудоустроен (Софийски окръжен съд 2009)

Всички лица с призната инвалидност /с 50 и над 50 % загубена работоспособност – чл. 72 КСО/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители и се ползват със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ.

Решението на Софийски окръжен съд е от 01.07.2009 г. във връзка с въззивна жалба от работодателя срещу решение на Елинпелинския районен съд.

 

Какви са обстоятелствта по делото?

Към 6.08.2008 г. С.В.П. е била в трудово правоотношение с ответната община, където е заемала длъжността “технически сътрудник – куриер” по безсрочен трудов договор, а преди това е заемала длъжността „чистач”.

На 09.04.2008 г. работодателят е връчил на ищцата писмено предложение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал.2 КТ (прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение), за което няма данни да е прието.
На 6.08.2008 г. след изтичане на едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ (поради съкращаване на щата) , жената е уволнена.

Към датата на връчване на заповедта за уволнение работещата е страдала от хроничен вирусен хепатит „В” и е инвалидизирана за посоченото заболяване, с определени 50 % намалена работоспособност, със срок на инвалидност до 1.10.2009 г. В решението на ТЕЛК като противопоказни условия на труд е посочена тежка физическа работа. Посочено е, също, че не й е противопоказно да работи като чистачка, каквато длъжност е заемала към освидетелстването.
Работодателят е изискал мнение от ТЕЛК относно евентуалното уволнение на С. В. П. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, заемаща длъжността „технически сътрудник – куриер”. В отговор е дадено становище, че с оглед естеството на заболяването, изискващо продължително и скъпо лечение, работата като куриер е подходяща за ищцата, както и, че същата трудно би се пригодила на друга работа при евентуално съкращение.

Заедно с със становището на ТЕЛК, работодателят отправя искане за разрешение до инспекция по труда за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Инспекцията по труда изразява становище, че С. П., назначена на длъжността „технически сътрудник – куриер” в общинската администрация, попада под закрилата на чл. 333, ал.1, т.2 КТ като трудоустроен работник, както и, че дирекцията не може да се произнесе относно евентуалното уволнение на ищцата, тъй като не е представен списък на трудоустроените лица в общината.

Въпреки това, работодателят прекратява трудовите правоотношения с работещата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ . Работодателят смята, че ищцата не се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не е била трудоустроена.

 

Какво е решението на съда?

Съдът смята, че към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работещата С.В.П. е била трудоустроен служител и се е ползвала с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2., тъй като всички лица с призната инвалидност /с 50 и над 50 % загубена работоспособност/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители и се ползват със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ.

Цитираните разпоредби вменяват задължение за работодателя да изисква мнение на ТЕЛК за предстоящото уволнение, съдържащо преценка на трудоспособността, противопоказните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна условията на труд, което мнение да изпрати на инспекцията по труда заедно с мотивирано искане за разрешение.

Едва след получаване на разрешение от инспекцията по труда уволнението може да бъде извършено. Под даване на предварително разрешение се има предвид даване на съгласие за извършване на уволнението.

В случая в изпратеното от инспекция по труда до работодателя писмо е посочено само, че ищцата се ползва със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ и е необходимо представянето на допълнителни документи за даване становище по чл. 333 КТ. Няма данни, обаче, да е дадено съгласие, т.е. разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Изводите на Софийски окръжен съд са, че е нарушен чл. 333, ал.1, т. 2 КТ, което води до незаконност на извършеното уволнение и е основание за отмяната му.

Съдебна практика: Уволнение по чл. 325, т. 9 КТ на трудоустроен

Нормативната база, свързана с трудоустрояването е твърде неясна и противоречаща си и се оказва, че понякога както и да постъпи работодателят, винаги може да бъде обвинен в нарушение.  Оказа се дори, че МТСП и съдебните органи имат различно виждане за понятието "трудоустроено лице".

Според съда, всеки с решение на ТЕЛК е защитен по чл. 333 от Кодекса на труда,  независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова подходяща работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му.

Това съдебно решение извежда на преден план още едно противоречие:
Съгласно чл. 330, ал. 2 т. 5 "Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване".

Според Великотърновският съд обаче тази ситуация се явява спор между работодател и работник относно подходящата работа за трудоустрояване по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба за трудоустрояването и уволнението е незаконно.

Извадка от Решение на Великотърновски районен съд от 25.02.2011 год. по гражданско дело № 5479/2010 г.

С експертно решение на ТЕЛК №3001 от 04.11.2009г. ищецът е бил инвалидизиран с 61% трудова неработоспособност за срок от една година. С експертно решение на ТЕЛК №2533 от 18.10.2010г. срокът на инвалидността се продължава до 01.10.2011г., като оценката на работоспособността на ищеца е: инвалид 52%.

Със заповед №ТД 150/07.10.2010г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.9 от КТ или поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК.

За причина се посочва, че работникът или служителят не може да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност съгласно заключение на ТЕЛК №1840/01.07.2010 на МОБАЛ „д.р Стефан Черкезов” АД и липса на подходяща за здравословното му състояние работа в ТД”Мизия”.
...
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

С писмо рег.№0094-1447/23.06.2010г. ИА „ЕСМИС” отправя запитване съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от НТ до здравния орган издал ЕР, тъй като е възникнал спор между работодател и подлежащ на трудоустрояване служител относно подходаща работа за трудоустроянване. В отговора си с ЕР №1840/123/01.07.2010г., ТЕЛК допълва мотив №3: Лицето подлежи на процедура по смисъла на П 287 МС от 18.12.2001г., като работодателят се съобрази с т.12 на предходното и настоящото ЕР, т.е. следва да е трудоустроен на приспособено работно място при условията на труд, които при изпълнение на т.12 на ЕР да не обуславят риск за влошаване на здравословното състояние на лицето.

Със Заповед от № 0094-189/26.01.2010г., при ответника са одобрени работни места, подходящи за трудоустрояване на служители по трудово правоотношение, с намалена трудоспособност, съгласно чл. 315 КТ и чл. 2, ал. 2 от НТ. В структурното звено на работа на ищеца – ТД”Мизия” определените такива длъжности са: младши техник „ИТС”; инженер „КИС”; главен специалист и главен специалист по ПМС № 66/1996г., като всичките към момента са заети.

Със заповед №ТД-150/07.10.2010г. на основание чл. 325,т.9 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д.П.И., възникнало по силата на трудов договор №1265/30.11.2010г. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени “ невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, домела до трайна неработоспособност и липса на подходяща за здравословното му състояние работа в ТД”Мизия”.


Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

За да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ, трябва да съществуват кумулативно следните три елемента:

1. Невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни показания.

2. заключение на ТЕЛК, като в него трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда невъзможността му да изпълнява точно определената работа по трудовото правоотношетние.

3. както и липсата на подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието.

От представените доказателства по делото е видно, че липсва установено от здравен орган становище, че здравословното състояние на ищеца поражда невъзможността му да изпълнява точно определената му работа по ТПО.

В експертното си решение ТЕЛК № 3001/173 от 04.11.2009г. е определил противопоказните условия на труд: ненормиран дневен работен график, нощен и извънреден труд, обща физическа работа, неблагоприятен микроклимат, ниски температури, психическо напрежение.

В мотив 3 от ЕР №1840/123/01.07.2010г. е посочено, че ищеца следва да бъде трудоустроен на приспособено работно място при условия на труд, при условията на труд, които при изпълнение на противопоказните условия на труд да не обуславят риск за влошаване на здравословното състояние на лицето.

Ответника е предлагал на ищеца да заеме длъжност, подходяща за трудоустрояване на служители с намалена трудоспособност, но същият е отказал да заеме длъжността „главен специалист”, поради което е налице спор между работодател и работник относно подходящата работа за трудоустрояване по смисъла на чл.3, ал.1 от НТ.

Ответникът се е обърнал с искане до здравния орган за изясняване и допълване на ЕР. Компетентният орган е можело да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно, то това не е направено, тъй като и в ЕР №1840/123/01.07.2010г. на ТЕЛК отново липсва лекарска оценка, че ищеца не може да работи на длъжност „измерител на линийни трактове”. В случай, че ответникът не е бил съгласен с решението на ТЕЛК, съгласно чл.3, ал.3 на НТ е следвало да го обжалва пред съответния орган на работоспособността.

В чл.61, ал.1 на Наредбата за медицинската експертиза са определени реквизитите, които трябва да съдържа експертното решение. Съгласно т.8 експертизата трябва да даде заключение относно това трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване. Ответника, в отговора на исковата молба, сам изказва мнение, че ЕР е непълно. Следователно същият е следвало да приложи разпоредбата на чл.3, ал.3 от НТ.

При липсата на предписание за преместване на друга работа и без указания каква да е длъжността от списъка на работните места за трудоустроени, ответникът не може да премести ищеца на друга работа.

Той не може законосъобразно да прекрати трудовия договор и на основанията на чл.325, ал.9 КТ поради здравни противотпоказания, защото макар и очевидно, че посочените противотоказни условия на труд са именно такива, при които ищеца работи, ТЕЛК не се произнася каква друга работа може да изпълнява.
Тъй като в случая липсва едната от трите предпоставки, посочени по-горе от хипотезата на чл.325, т.9 от КТ, искът на ищеца за признавсне на уволнението му за незаконно и отмяната му, е основателен и следва да бъде уважен.

След колко време ще получа решението на ТЕЛК?

Съгласно ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА НА ОРГАНИТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА И НА РЕГИОНАЛНИТЕ КАРТОТЕКИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ, Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях.

Решенията се връчват на лицата или на техни представители срещу подпис. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.

Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът започва да тече от тяхното представяне.

В случай че ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, в която се отбелязват номерът и датата на експертното решение. 

В този случай медицинското досие се изпраща в РКМЕ след получаване на обратната разписка.

Как се определя процентът намалена работоспособност

Определяне на проценти намалена работоспособност при едно увреждане/заболяване

Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение No 1 на Наредба за медицинската експертиза. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит.

Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение No 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ

ПСИХИЧНИ БОЛЕСТИ

УШНИ, НОСНИ И ГЪРЛЕНИ (УНГ) ЗАБОЛЯВАНИЯ

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА

ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ

НЕРВНИ БОЛЕСТИ

ХИРУРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ

КОЖНИ БОЛЕСТИ

Определяне на проценти намалена работоспособност при няколко увреждания/заболявания

Отправните точки за оценка на намалената работоспособност в проценти не изчерпват всички възможни страдания и техните комбинации. Те имат указателен характер и по тях трябва да работят органите на експертизата на работоспособността. Ръководейки се от тях и правейки сравнение със сродни страдания и състояния, те ще могат правилно да определят във всеки отделен случай степента на трайно намалената работоспособност и няма да допуснат голямо различие в оценката при приблизително еднакви увреждания.

При ползването на отправните точки трябва да се има предвид следното:

I. Водеща при определяне степента на намалената работоспособност е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването.

II. Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка от приложение No 1 към чл. 63, ал. 1 на Наредба за медицинската експертиза.

III. Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания.

Първи пример: лицето има 4 увреждания, за които в отправните точки са посочени следните проценти: 50; 10; 10; 10. В този случай при определяне на общия процент към 50 % не може да се прибави повече от 10 % от сбора на процентите за останалите увреждания.

Втори пример: лицето има 5 увреждания, за които в отправните точки са посочени следните проценти: 40; 30; 20; 15; 10. В този случай към 40 % може да се прибави максимум до 20 % от сбора на процентите за останалите увреждания.

IV. При единични и множествени увреждания на чифтни органи, когато в приложение No 1 към чл. 63, ал. 1 не е предвидена съответна комбинация, крайният процент на намалената работоспособност се изчислява по принципа, посочен в т. III, за всеки орган поотделно, след което се изчислява и крайният процент.

V. Крайният процент на намалената работоспособност не може да бъде по-висок от 100. Когато при множествени увреждания едно или две от тях обуславят 100 % намалена работоспособност, останалите се отразяват в експертното решение, но не се вземат предвид при изчисляване на крайния процент.

VI. Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност.

VII. Оценката на намалената работоспособност се определя поотделно за всеки осигурителен риск.

VIII. Когато лицето има увреждания, получени при трудова злополука и при професионална болест, се прави обща оценка, тъй като трудовата злополука и професионалната болест са един и същ осигурителен риск.

Определяне на потребност от чужда помощ

При степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ. При децата чужда помощ може да се определи и при степен на увреждане под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им в детско заведение. Определянето на чужда помощ при децата се обуславя от вида и степента на заболяването, а не от възрастта на детето.


Източник: Наредба за медицинската експертиза

Прекратяване на трудовия договор с лице с ТЕЛК срещу уговорено обезщетение

Писмо № 9104/324 от 21.04.2008 г. на МТСП
Закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 от Кодекса на труда. При прекратяването му не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда независимо, че прекратяването настъпва в момент, в който лицето е трудоустроено, страда от заболяване, упоменато в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и ползва отпуск по болест.

От изложеното в запитването е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер не по-малък от четирикратния размер на последното получено месечно брутно възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

От цитираната разпоредба е видно, че прекратяването на трудов договор на това правно основание става по инициатива на работодателя и със съгласието на работника или служителя, като страните имат право да уговорят размера на обезщетението, но не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно възнаграждение.

От приложените към запитването документи е видно още, че лицето е трудоустроено и че страда от заболяване, което попада в обхвата на болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, както и че към датата на прекратяване на трудовия му договор ползва отпуск, поради временна неработоспособност.

Съгласно чл. 333, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор на предвидените в разпоредбата основания (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 о чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ) само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, когато работникът или служителят е трудоустроен и/или боледува от болест по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. , и/или е започнал ползването на разрешен отпуск. Това означава, че такъв работник или служител има закрила при уволнение, само когато работодателят прекратява трудовия договор на някое от посочените в чл. 333, ал. 1 КТ основания.

В конкретния случай обаче, закрилата при уволнение по чл. 333, ал.1 КТ не се прилага, тъй като трудовият договор на лицето е прекратен на правно основание (чл. 331 КТ), което не попада в обхвата на закрилата. Това означава, че не е било необходимо разрешение от Инспекцията по труда и че не е имало пречка прекратяването на трудовия договор да настъпи в момент, вкойто лицето е трудоустроено, страда от заболяване, упоменато в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и ползва отпуск по болест.

Работникът или служителят има право да оспорва законноста на уволнението, когато счита, че то е неправилно. Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 258, ал. 1, т. 2 КТ срокът за оспорване законността на уволнението е 2-месечен от датдата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Преценката дали да упражни или не правото си на иска принадлежи на конкретния работник или служител. Ако то не се възползва от предвидената в закона възможнмост, заповедта за уволнение „влиза в сила“ и не подлежи на обжалване.

Данъчни облекчения за лица с ТЕЛК

Лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност могат да ползват данъчно облекчение. То им дава възможност да намалят сумата от годишните данъчни основи със 7920 лв. 

Данъчното облекчение може да се ползва включително за годината на настъпване на неработоспособността, както и за годината на изтичане срока на валидност на  експертното решение, в което е определена намалената работоспособност. Към годишната данъчна декларация се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

При подаване на годишната данъчна декларация  лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, респективно вид и степен на увреждане, могат да намалят със 7920 лв. сумата на годишните си данъчните основи по чл. 17 ЗДДФЛ, т.е. сумата, формирана въз основа на доходите от:

•  трудови правоотношения;
•  друга стопанска дейност (т.е. граждански договори, свободни професии и други доходи по извънтрудови правоотношения);
•  наеми и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
•  доходи от прехвърляне на права или имущество;
•  други доходи (лихви, награди и др. доходи със случаен характер) - (чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ).

Данъчното облекчение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която задължително се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК (виж чл. 23, т. 1 от ЗДДФЛ).

Единствено за доходите от трудови правоотношения е предвидена правна възможност облекчението да се прилага при определянето на годишния данък от работодателя по основното трудово правоотношение към 31 декември на годината, ако физическото лице има такъв.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от тpyдoви правоотношения може да се намали с годишния размер на данъчното облекчение, т.е. със сумата от 7920 лв. За целта е необходимо лицето да предостави на работодателя си в срок от 30 ноември дo 31 декември на данъчната година копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК (чл. 49, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Право на пенсия

Право на инвалидна пенсия имат осигурените лица, които завинаги или за продължително време са загубили 50 и над 50 на сто от работоспособността си, като се изисква осигурителен стаж както следва:

- до 25-годишна възраст - поне 1 г.;
- до 30-годишна възраст - поне 3 г.;
- над 30-годишна възраст - поне 5 г.
Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто.

Кои лица имат право на пенсия и как се определя размера вижте на следните страници:

 

Пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Пенсии за гражданска и военна инвалидност

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Право на помощи

Право на социално подпомагане:
- Социални помощи се отпускат на граждани, които имат доходи, по-малки от диференцирания минимален доход. При изчисляване на диференцирания минимален доход за хората с увреждания се прилага по-висок коефициент;
- Лицата със 71 на сто или над 71 на сто степен на трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане, децата до 16-годишна възраст с трайно увреждане и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния транспорт в страната.
- Лицата със 50 на сто или над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност имат право да получат безплатно годишна винетка за лек автомобил.

Право на целева помощ за:
- покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство
- внос на лично моторно превозно средство
- преустройство на жилище
- придружители на лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването, лица с интелектуални затруднения и лица с психически разстройства, интерпретатори-придружители на лица със слепо-глухота и преводачи на лица с увреден слух.

Право на месечна добавка за социална интеграция за:
- транспортни услуги
- информационни и телекомуникационни услуги
- обучение
- балнеолечение и рехабилитационни услуги
- достъпна информация
- наем на общинско жилище
- диетично хранене и лекарствени продукти.

Вижте  още помощи според процента намалена работоспособност:

• Помощи за лица с намалена работоспособност над 90%
• Помощи за лица с намалена работоспособност от 71% до 90%
• Помощи за лица с намалена работоспособност от 50% до 70%

Закрила при уволнение

Съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, трудоустроен работник или служител (с предписание за трудоустрояване от съответния здравен орган) може да бъде уволнен само с предварително разрешение на инспекция по труда, ако основанието е следното:

- чл. 328, ал. 1, точка 2 - при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
- чл. 328, ал. 1, точка 3 - при намаляване на обема на работата;
- чл. 328, ал. 1, точка 5 -  при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
- чл. 328, ал. 1, точка 11 - при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
- чл. 330, ал. 2, т. 6 - при дисциплинарно уволнение.

Закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 КТ - прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.

На същата защита подлежат и работниците и служителите, които страдат от следните болести (като не е необходимо да има предписание за трудоустрояване):

- исхемична болест на сърцето;
- активна форма на туберкулоза;
- онкологично заболяване;
- психично заболяване;
- диабет;
- професионално заболяване.

Искането на разрешение от страна на работодателя за извършването на уволнение и разрешението трябва да бъдат в писмена форма. Устното разрешение е недействително, дори и да бъде потвърдено писмено след уволнението.

Необходими документи при подаване на искане до Инспекция по труда за разрешение за уволнение

 

1. Писмено искане от предприятието (по образец или свободен текст).
2. Документи, удостоверяващи закрилата, която ползват работниците (копие от акта за раждане на детето, когато се иска прекратяване на трудовия договор на майка на дате до 3-годишна възраст; експертно решение на ТЕЛК при прекратяване на трудовия договор на трудостроен работник или лице със заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., молби и заповеди за ползване на отпуск, болнични листове, доказващи бременността на служителя)
3. Старо и ново щатни разписания, при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекс на труда.
4. Списък с местата и длъжностите за лица с намалена работоспособност, актуализиран за календарната година. Изискването е за фирми със средно списъчен състав над 50 човека.
5. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекс на труда (дисциплинарно уволнение) е необходимо да се приложат писмени доказателства за извършеното дисциплинарно нарушение и писмените обяснения, дадени от лицето, на което ще бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение или документи, доказващи отказа на лицето да даде обяснения.
6. При прекратяване на трудовото правоотношение по време на законоустановен отпуск поради временна неработоспособност се представят копия от болничните листа.
7. Стара и нова длъжностна характеристика на работника и документи, доказващи че той не отговаря на новите изисквания, при прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ.
8. Документи за упражнено право на подбор от работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ.

Искането и придружаващите го документи се подават в Дирекция „Инспекция по труда” (Д ИТ) за съответната област на Република България, на територията на която се намират седалището и адреса на управление на предприятието.

Право на платен годишен отпуск

Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Това удължаване не касае правата на лицата на други видове отпуски, които им се полагат по Кодекса на труда или друг нормативен акт, тъй като се удължава основния платен годишен отпуск, а не се предоставя допълнителен отпуск.

Размерът на отпуска установен в чл. 319 КТ се ползва само за периода, за който е установена трайната неработоспособност с експертното решение на ТЕЛК. / Въпроси и отговори МТСП 

Виж още: 

Платен годишен отпуск за лица с намалена работоспособност при ненормиран работен ден

Платен годишен отпуск на учител със загубена работоспособност над 50 на сто

Изисква ли се съгласие от инспекция по труда при освобождаване на трудоустроен пенсионер?

Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда става, когато то е възникнало в момент, последващ придобиването и упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това означава, че правоотношението е възникнало с лице, което не само че отговаря на условията за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и което е упражнило това свое право, т.е. пенсията е отпусната и затова в практиката се използва понятието „освобождаване на работещ пенсионер”. Възникналото правоотношение може да бъде както безсрочно, така и срочно.

Прекратяването не е допустимо, когато е придобито и упражнено право на друг вид пенсия (напр. пенсия за инвалидност или наследствена пенсия).

Освобождаването на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ на работещия пенсионер се извършва по преценка на работодателя, с отправянето на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ.

Съгласно чл. 328, ал. 3 КТ в случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт (НОИ) информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.

При прекратяване на трудовия договор на това основание закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага, защото не е сред основанията, които са цитирани в чл. 333 като такива, които изискват предварително съгласие от инспекция по труда.