Всички лица с призната инвалидност /с 50 и над 50 % загубена работоспособност – чл. 72 КСО/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители и се ползват със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ.
Решението на Софийски окръжен съд е от 01.07.2009 г. във връзка с въззивна жалба от работодателя срещу решение на Елинпелинския районен съд.
Какви са обстоятелствата по делото?
Към 6.08.2008 г. С.В.П. е била в трудово правоотношение с ответната община, където е заемала длъжността “технически сътрудник – куриер” по безсрочен трудов договор, а преди това е заемала длъжността „чистач”.
На 09.04.2008 г. работодателят е връчил на ищцата писмено предложение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал.2 КТ (прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение), за което няма данни да е прието.
На 6.08.2008 г. след изтичане на едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ (поради съкращаване на щата) , жената е уволнена.
Към датата на връчване на заповедта за уволнение работещата е страдала от хроничен вирусен хепатит „В” и е инвалидизирана за посоченото заболяване, с определени 50 % намалена работоспособност, със срок на инвалидност до 1.10.2009 г. В решението на ТЕЛК като противопоказни условия на труд е посочена тежка физическа работа. Посочено е, също, че не й е противопоказно да работи като чистачка, каквато длъжност е заемала към освидетелстването.
Работодателят е изискал мнение от ТЕЛК относно евентуалното уволнение на С. В. П. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, заемаща длъжността „технически сътрудник – куриер”. В отговор е дадено становище, че с оглед естеството на заболяването, изискващо продължително и скъпо лечение, работата като куриер е подходяща за ищцата, както и, че същата трудно би се пригодила на друга работа при евентуално съкращение.
Заедно с със становището на ТЕЛК, работодателят отправя искане за разрешение до инспекция по труда за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Инспекцията по труда изразява становище, че С. П., назначена на длъжността „технически сътрудник – куриер” в общинската администрация, попада под закрилата на чл. 333, ал.1, т.2 КТ като трудоустроен работник, както и, че дирекцията не може да се произнесе относно евентуалното уволнение на ищцата, тъй като не е представен списък на трудоустроените лица в общината.
Въпреки това, работодателят прекратява трудовите правоотношения с работещата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ . Работодателят смята, че ищцата не се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не е била трудоустроена.
Какво е решението на съда?
Съдът смята, че към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работещата С.В.П. е била трудоустроен служител и се е ползвала с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2., тъй като всички лица с призната инвалидност /с 50 и над 50 % загубена работоспособност/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители и се ползват със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ.
Цитираните разпоредби вменяват задължение за работодателя да изисква мнение на ТЕЛК за предстоящото уволнение, съдържащо преценка на трудоспособността, противопоказните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна условията на труд, което мнение да изпрати на инспекцията по труда заедно с мотивирано искане за разрешение.
Едва след получаване на разрешение от инспекцията по труда уволнението може да бъде извършено. Под даване на предварително разрешение се има предвид даване на съгласие за извършване на уволнението.
В случая в изпратеното от инспекция по труда до работодателя писмо е посочено само, че ищцата се ползва със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ и е необходимо представянето на допълнителни документи за даване становище по чл. 333 КТ. Няма данни, обаче, да е дадено съгласие, т.е. разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Изводите на Софийски окръжен съд са, че е нарушен чл. 333, ал.1, т. 2 КТ, което води до незаконност на извършеното уволнение и е основание за отмяната му.