Трудоустроен
по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за
който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи,
определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без значение
за закрилата при уволнение е дали предписанието на здравните органи е
изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е
оформено с болничен лист или с медицинско направление.
Спори
се по делото ползвала ли се е ищцата Й. А. С. от гр. Р. с предварителна
закрила при уволнение като трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1,
т. 2 КТ и длъжен ли е бил работодателят да изпълни изискванията на чл.
333, ал. 1 КТ и на чл. 333, ал. 2 КТ преди да издаде заповедта за
дисциплинарното й уволнение.
В
производството пред районния съд ищцата е представила 2 броя медицински
направления от 28.03.2000 г. и от 21.07.2000 г., издадени от лекуващия
лекар, с които е предписано трудоустрояването й на друга работа предвид
заболяванията "радикалист лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна
дископатия L5-S1, невровегетативна дистония, вестибуларен синдром",
като е приета неподходящност на заеманата от нея длъжност "кондуктор" в
автотранспортното дружество и забрана да работи в движещо се превозно
средство.
Въззивният
съд е приел, че Й. А. С. не е установила по делото, че към датата на
уволнението е била трудоустроена и че се е ползвала със закрила при
уволнението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Правният си извод въззивният съд
е обосновал с Наредбата за експертизата на работоспособността (ДВ, бр.
61 от 2000 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване за срок
до 1 месец издава и лекуващият лекар, но качеството трудоустроен се
придобива с постановяването на надлежен акт, който съгласно чл. 3, ал. 2
от наредбата следва да бъде болничен лист. В конкретния случай с
издаването на двете медицински направления лекуващият лекар е поставил
само начало на процедурата по трудоустрояването на ищцата, която
процедура обаче към момента на дисциплинарното уволнение не е била
завършена.
Жалбата на Й. А. С. срещу въззивното решение е основателна.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), в сила по времето, когато Й. А. С. е била трудоустроена, предписанията за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност се издават и от лекуващия лекар, а съгласно чл. 1, ал. 2 от същата наредба лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец. Такъв е конкретният случай.
Лекуващият лекар на Й. А. С. от гр. Р. от неврологичен кабинет при ДКЦ-2 гр. Р. с медицинско направление от 28.03.2000 г., отправено до завеждащия "Охрана на труда" при "р. - Общински автотранспорт" ЕООД, гр. Р, е дал предписание за трудоустрояването на ищцата (заемаща по това време в дружеството длъжността "кондуктор") с препоръка да бъде премествана на работа, която не налага да стои права в движещо се превозно средство, тъй като страда от "невровегетативна дистония, вестибуларен синдром, радикулопатия С1 и дископатия L5-S1".
Управителят на дружеството е получил предписанието
на здравния орган, но е отказал да трудоустрои ищцата с мотива, че
местата, определени за трудоустрояване, са за длъжността "работник по
почистване" (за жена).
С последващо медицинско направление от 21.07.2000
г. лекуващият лекар е отправил молба до завеждащия "Охрана на труда" на
дружеството ищцата да бъде трудоустроена на работа без пренапрежение на
кръста и долните крайници с препоръка да не работи в движещо се
превозно средство, тъй като страда от "радикулитис лумбо, сакралис
билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна
дистония и вестибулаярен синдром".
В отговор на молбата на лекуващия
лекар от името на дружеството инспектор "ТБ и ОТ" и н-к отдел "Личен
състав" са посочили, че в момента не разполагат с подходящи свободни
места за трудоустрояването на ищцата.
Един месец по-късно управителят е
издал процесната заповед, с която е уволнил дисциплинарно Й. А. С. на
основание чл. 190, т. 2 КТ, поради неявяване на работа без уважителни
причини от 09.08.2000 г. до 16.08.2000 г.
При тези данни следва да се
приеме, че Й. А. С. е била надлежно трудоустроена по смисъла на чл. 333,
ал. 1, т. 2 КТ и че е уволнена незаконно, поради неизпълнение от страна
на работодателя изискванията на предварителната закрила, с която се е
ползвала по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 317,
ал. 3 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), която по императивен начин е
задължавала работодателя да премести Й. А. С. на подходяща работа
съгласно предписанието на здравния орган. Нарушена е и разпоредбата на
чл. 317, ал. 2 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), съгласно която предписанието
за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника
да не изпълнява работата, от която се премества, а предприятието - да не
го допуска до тази работа.
Според
процесуалния представител на ответника по касация, съгласно чл. 5, ал.
1, т. 5 от Наредбата за експертиза на работоспособността, приета с ПМС №
133/17.07.2000 г. (ДВ, бр. 61 от 2000 г.) лекуващият лекар
трудоустроява работника с болничен лист, какъвто на ищцата не е бил
съставен, следователно тя не е била надлежно трудоустроена.
Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), която е била в сила към датата на уволнението на Й. А. С.
При решаването на въпроса ползва ли се работникът или служителят със
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали предписанието на
съответния здравен орган е изпълнено или не от работодателя. Без
значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с
медицинско направление.
Формата на предписанието за трудоустрояването на
лицата с намалена трудоспособност от компетентния здравен орган не е
форма за валидност на предписанието, поради което формата, в която
здравният орган е произнесъл своето предписание за трудоустрояването на
лицето, не може да бъде решаваща при преценката налице ли е
трудоустрояване по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ или не.
По
изложените съображения ВКС прие, че въззивното решение е постановено в
нарушение на материалния закон по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради
което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК го отмени и уважи предявените
от Й. А. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, поради нарушена
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2" КТ, без да разглежда
спора по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).