След колко време ще получа решението на ТЕЛК?

Съгласно ПРАВИЛНИКА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА НА ОРГАНИТЕ НА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА И НА РЕГИОНАЛНИТЕ КАРТОТЕКИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ, Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях.

Решенията се връчват на лицата или на техни представители срещу подпис. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.

Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът започва да тече от тяхното представяне.

В случай че ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, в която се отбелязват номерът и датата на експертното решение. 

В този случай медицинското досие се изпраща в РКМЕ след получаване на обратната разписка.

Как се определя процентът намалена работоспособност

Определяне на проценти намалена работоспособност при едно увреждане/заболяване

Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение No 1 на Наредба за медицинската експертиза. Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до", процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се съобразява със степента на установения дефицит.

Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение No 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ

ПСИХИЧНИ БОЛЕСТИ

УШНИ, НОСНИ И ГЪРЛЕНИ (УНГ) ЗАБОЛЯВАНИЯ

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СИСТЕМА

ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ

НЕРВНИ БОЛЕСТИ

ХИРУРГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ

КОЖНИ БОЛЕСТИ

Определяне на проценти намалена работоспособност при няколко увреждания/заболявания

Отправните точки за оценка на намалената работоспособност в проценти не изчерпват всички възможни страдания и техните комбинации. Те имат указателен характер и по тях трябва да работят органите на експертизата на работоспособността. Ръководейки се от тях и правейки сравнение със сродни страдания и състояния, те ще могат правилно да определят във всеки отделен случай степента на трайно намалената работоспособност и няма да допуснат голямо различие в оценката при приблизително еднакви увреждания.

При ползването на отправните точки трябва да се има предвид следното:

I. Водеща при определяне степента на намалената работоспособност е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването.

II. Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка от приложение No 1 към чл. 63, ал. 1 на Наредба за медицинската експертиза.

III. Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания.

Първи пример: лицето има 4 увреждания, за които в отправните точки са посочени следните проценти: 50; 10; 10; 10. В този случай при определяне на общия процент към 50 % не може да се прибави повече от 10 % от сбора на процентите за останалите увреждания.

Втори пример: лицето има 5 увреждания, за които в отправните точки са посочени следните проценти: 40; 30; 20; 15; 10. В този случай към 40 % може да се прибави максимум до 20 % от сбора на процентите за останалите увреждания.

IV. При единични и множествени увреждания на чифтни органи, когато в приложение No 1 към чл. 63, ал. 1 не е предвидена съответна комбинация, крайният процент на намалената работоспособност се изчислява по принципа, посочен в т. III, за всеки орган поотделно, след което се изчислява и крайният процент.

V. Крайният процент на намалената работоспособност не може да бъде по-висок от 100. Когато при множествени увреждания едно или две от тях обуславят 100 % намалена работоспособност, останалите се отразяват в експертното решение, но не се вземат предвид при изчисляване на крайния процент.

VI. Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност.

VII. Оценката на намалената работоспособност се определя поотделно за всеки осигурителен риск.

VIII. Когато лицето има увреждания, получени при трудова злополука и при професионална болест, се прави обща оценка, тъй като трудовата злополука и професионалната болест са един и същ осигурителен риск.

Определяне на потребност от чужда помощ

При степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ. При децата чужда помощ може да се определи и при степен на увреждане под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им в детско заведение. Определянето на чужда помощ при децата се обуславя от вида и степента на заболяването, а не от възрастта на детето.


Източник: Наредба за медицинската експертиза

Прекратяване на трудовия договор с лице с ТЕЛК срещу уговорено обезщетение

Писмо № 9104/324 от 21.04.2008 г. на МТСП

Закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 от Кодекса на труда. При прекратяването му не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда независимо, че прекратяването настъпва в момент, в който лицето е трудоустроено, страда от заболяване, упоменато в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и ползва отпуск по болест.

От изложеното в запитването е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер не по-малък от четирикратния размер на последното получено месечно брутно възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

От цитираната разпоредба е видно, че прекратяването на трудов договор на това правно основание става по инициатива на работодателя и със съгласието на работника или служителя, като страните имат право да уговорят размера на обезщетението, но не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно възнаграждение.

От приложените към запитването документи е видно още, че лицето е трудоустроено и че страда от заболяване, което попада в обхвата на болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, както и че към датата на прекратяване на трудовия му договор ползва отпуск, поради временна неработоспособност.

Съгласно чл. 333, ал. 1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор на предвидените в разпоредбата основания (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 о чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ) само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, когато работникът или служителят е трудоустроен и/или боледува от болест по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. , и/или е започнал ползването на разрешен отпуск.

Това означава, че такъв работник или служител има закрила при уволнение, само когато работодателят прекратява трудовия договор на някое от посочените в чл. 333, ал. 1 КТ основания.

В конкретния случай обаче, закрилата при уволнение по чл. 333, ал.1 КТ не се прилага, тъй като трудовият договор на лицето е прекратен на правно основание (чл. 331 КТ), което не попада в обхвата на закрилата.

Това означава, че не е било необходимо разрешение от Инспекцията по труда и че не е имало пречка прекратяването на трудовия договор да настъпи в момент, вкойто лицето е трудоустроено, страда от заболяване, упоменато в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. и ползва отпуск по болест.

Работникът или служителят има право да оспорва законноста на уволнението, когато счита, че то е неправилно. Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 258, ал. 1, т. 2 КТ срокът за оспорване законността на уволнението е 2-месечен от датдата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Преценката дали да упражни или не правото си на иска принадлежи на конкретния работник или служител. Ако то не се възползва от предвидената в закона възможнмост, заповедта за уволнение „влиза в сила“ и не подлежи на обжалване.

Данъчни облекчения за лица с ТЕЛК

Лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност могат да ползват данъчно облекчение. То им дава възможност да намалят сумата от годишните данъчни основи със 7920 лв. 

Данъчното облекчение може да се ползва включително за годината на настъпване на неработоспособността, както и за годината на изтичане срока на валидност на  експертното решение, в което е определена намалената работоспособност. Към годишната данъчна декларация се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

При подаване на годишната данъчна декларация  лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, респективно вид и степен на увреждане, могат да намалят със 7920 лв. сумата на годишните си данъчните основи по чл. 17 ЗДДФЛ, т.е. сумата, формирана въз основа на доходите от:

•  трудови правоотношения;
•  друга стопанска дейност (т.е. граждански договори, свободни професии и други доходи по извънтрудови правоотношения);
•  наеми и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
•  доходи от прехвърляне на права или имущество;
•  други доходи (лихви, награди и др. доходи със случаен характер) - (чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ).

Данъчното облекчение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която задължително се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК (виж чл. 23, т. 1 от ЗДДФЛ).

Единствено за доходите от трудови правоотношения е предвидена правна възможност облекчението да се прилага при определянето на годишния данък от работодателя по основното трудово правоотношение към 31 декември на годината, ако физическото лице има такъв.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от тpyдoви правоотношения може да се намали с годишния размер на данъчното облекчение, т.е. със сумата от 7920 лв. За целта е необходимо лицето да предостави на работодателя си в срок от 30 ноември дo 31 декември на данъчната година копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК (чл. 49, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Право на пенсия

Право на инвалидна пенсия имат осигурените лица, които завинаги или за продължително време са загубили 50 и над 50 на сто от работоспособността си, като се изисква осигурителен стаж както следва:

- до 25-годишна възраст - поне 1 г.;
- до 30-годишна възраст - поне 3 г.;
- над 30-годишна възраст - поне 5 г.
Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто.

Кои лица имат право на пенсия и как се определя размера вижте на следните страници:

 

Пенсия за инвалидност поради общо заболяване

Пенсии за гражданска и военна инвалидност

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

Право на помощи

Право на социално подпомагане:
- Социални помощи се отпускат на граждани, които имат доходи, по-малки от диференцирания минимален доход. При изчисляване на диференцирания минимален доход за хората с увреждания се прилага по-висок коефициент;
- Лицата със 71 на сто или над 71 на сто степен на трайно намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане, децата до 16-годишна възраст с трайно увреждане и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния транспорт в страната.
- Лицата със 50 на сто или над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност имат право да получат безплатно годишна винетка за лек автомобил.

Право на целева помощ за:
- покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство
- внос на лично моторно превозно средство
- преустройство на жилище
- придружители на лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването, лица с интелектуални затруднения и лица с психически разстройства, интерпретатори-придружители на лица със слепо-глухота и преводачи на лица с увреден слух.

Право на месечна добавка за социална интеграция за:
- транспортни услуги
- информационни и телекомуникационни услуги
- обучение
- балнеолечение и рехабилитационни услуги
- достъпна информация
- наем на общинско жилище
- диетично хранене и лекарствени продукти.

Вижте  още помощи според процента намалена работоспособност:

• Помощи за лица с намалена работоспособност над 90%
• Помощи за лица с намалена работоспособност от 71% до 90%
• Помощи за лица с намалена работоспособност от 50% до 70%

Закрила при уволнение

Съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, трудоустроен работник или служител (с предписание за трудоустрояване от съответния здравен орган) може да бъде уволнен само с предварително разрешение на инспекция по труда, ако основанието е следното:

- чл. 328, ал. 1, точка 2 - при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
- чл. 328, ал. 1, точка 3 - при намаляване на обема на работата;
- чл. 328, ал. 1, точка 5 -  при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
- чл. 328, ал. 1, точка 11 - при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
- чл. 330, ал. 2, т. 6 - при дисциплинарно уволнение.

Закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 КТ - прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.

На същата защита подлежат и работниците и служителите, които страдат от следните болести (като не е необходимо да има предписание за трудоустрояване):

- исхемична болест на сърцето;
- активна форма на туберкулоза;
- онкологично заболяване;
- психично заболяване;
- диабет;
- професионално заболяване.

Искането на разрешение от страна на работодателя за извършването на уволнение и разрешението трябва да бъдат в писмена форма. Устното разрешение е недействително, дори и да бъде потвърдено писмено след уволнението.

Необходими документи при подаване на искане до Инспекция по труда за разрешение за уволнение

1. Писмено искане от предприятието (по образец или свободен текст).
2. Документи, удостоверяващи закрилата, която ползват работниците (копие от акта за раждане на детето, когато се иска прекратяване на трудовия договор на майка на дате до 3-годишна възраст; експертно решение на ТЕЛК при прекратяване на трудовия договор на трудостроен работник или лице със заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., молби и заповеди за ползване на отпуск, болнични листове, доказващи бременността на служителя)
3. Старо и ново щатни разписания, при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекс на труда.
4. Списък с местата и длъжностите за лица с намалена работоспособност, актуализиран за календарната година. Изискването е за фирми със средно списъчен състав над 50 човека.
5. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекс на труда (дисциплинарно уволнение) е необходимо да се приложат писмени доказателства за извършеното дисциплинарно нарушение и писмените обяснения, дадени от лицето, на което ще бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение или документи, доказващи отказа на лицето да даде обяснения.
6. При прекратяване на трудовото правоотношение по време на законоустановен отпуск поради временна неработоспособност се представят копия от болничните листа.
7. Стара и нова длъжностна характеристика на работника и документи, доказващи че той не отговаря на новите изисквания, при прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ.
8. Документи за упражнено право на подбор от работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ.
9. Искането и придружаващите го документи се подават в Дирекция „Инспекция по труда” (Д ИТ) за съответната област на Република България, на територията на която се намират седалището и адреса на управление на предприятието.

Право на платен годишен отпуск

Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Това удължаване не касае правата на лицата на други видове отпуски, които им се полагат по Кодекса на труда или друг нормативен акт, тъй като се удължава основния платен годишен отпуск, а не се предоставя допълнителен отпуск.

Размерът на отпуска установен в чл. 319 КТ се ползва само за периода, за който е установена трайната неработоспособност с експертното решение на ТЕЛК. / Въпроси и отговори МТСП 

Виж още: 

Платен годишен отпуск за лица с намалена работоспособност при ненормиран работен ден

Платен годишен отпуск на учител със загубена работоспособност над 50 на сто

Изисква ли се съгласие от инспекция по труда при освобождаване на трудоустроен пенсионер?

Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда става, когато то е възникнало в момент, последващ придобиването и упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това означава, че правоотношението е възникнало с лице, което не само че отговаря на условията за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и което е упражнило това свое право, т.е. пенсията е отпусната и затова в практиката се използва понятието „освобождаване на работещ пенсионер”. 

Възникналото правоотношение може да бъде както безсрочно, така и срочно.

Прекратяването не е допустимо, когато е придобито и упражнено право на друг вид пенсия (напр. пенсия за инвалидност или наследствена пенсия).

Освобождаването на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ на работещия пенсионер се извършва по преценка на работодателя, с отправянето на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ.

Съгласно чл. 328, ал. 3 КТ в случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт (НОИ) информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. 

Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.

При прекратяване на трудовия договор на това основание закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага, защото не е сред основанията, които са цитирани в чл. 333 като такива, които изискват предварително съгласие от инспекция по труда.