Съдебна практика: Прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ

Основанието по чл. 325, т. 9 КТ изисква императивно наличието на два елемента, които трябва да съществуват кумулативно. На първо място, необходимо е да е налице невъзможност на работника /служителя/ да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или наличието на здравни противопоказания; на второ място – липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа при работодателя, която той е съгласен да заеме.

С решение № 54 от 30.04.2008 год. по гр. дело № 415/2007 год. П.районен съд е отхвърлил предявените искове от Д. Х. А. от гр. Е. срещу „Е.-М.” АД, с. М. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 59, без дата, на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 325, т. 9 от КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор – вулканизатор на каучукови изделия” в „Е.-М.” АД, с. М. и за заплащане на обезщетение за периода от 26.10.2007 год. до 26.04.2008 год. в размер на 7 673,16 лева, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да остави решението на районния съд в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, С. окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че уволнението е незаконно, тъй като преди уволнението е следвало да бъде поискано съгласие на ТЕЛК, както и че ищецът е следвало да бъде трудоустроен на работа на друга подходяща длъжност, каквато е съществувала в дружеството.

По делото е представена заповед № 59 /без дата/, на изпълнителния директор на „Е.-М.” АД, с. М., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „машинен оператор – вулк. на каучукови изделия”, на основание чл. 325, т. 9 от КТ поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест съгласно експертно решение № 994/137/01.08.2007 год. на НЕЛК и заключение на службата по трудова медицина. Заповедта е получена от ищеца на 29.10.2007 год., видно от пощенското клеймо на адресираното до ищеца писмо – обстоятелство, което не е спорно между страните.

С експертно решение № 994/01.08.2007 год. на НЕЛК е признато, че ищецът страда от хронична лимфолевкоза, довела до трайно намалена работоспособност 60 % и е определен срок на инвалидност до 01.05.2010 год. Посочено е, че ищецът следва да бъде трудоустроен при облекчени условия на труд, тъй като не е трудоспособен на заеманата от него длъжност и като противопоказания са посочени: токсични агенти, лазери, източници на електромагнитни вълни и йонизиращи лъчения и др., подемни съоръжения, тежък физически труд.

Според заключението на вещото лице С. от 04.03.2008 год. при преглед на щатното разписание и данните за свободните и заети длъжности при ответника, към датата на издаване на експертното решение на НЕЛК в дружеството не са били налице подходящи места за трудоустрояване на ищеца съобразно заболяването му и изискваната квалификация.

От незаетите работни места за ищеца са подходящи единствено длъжностите „сервитьор почивна база”, „магазинер” и „помощник-готвач”, които не са включени в списъка на местата за трудоустроени към 31.01.2007 год., но при условие, че не са извън населеното място, където живее ищецът и няма изискване за сменен или нощен труд, както и продължително пътуване до работното място. Съгласно устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 11.03.2008 год., дадени въз основа на допълнително представените длъжностни характеристики и изслушаните свидетелски показания, посочените три длъжности също са противопоказни за ищеца, тъй като изискват работа на смени и продължително пътуване до работното място, както и поради голямото физическо натоварване.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.
Посоченото основание за уволнение на ищеца е по чл. 325, т. 9 от КТ.

Основанията за прекратяване на трудово правоотношение, визирани в разпоредбата на чл.325 КТ, касаят хипотези, при които прекратяването не се извършва по волята само на една от страните по правоотношението – то е резултат на определено юридическо събитие или друго обстоятелство, което прави неизбежно и за двете страни прекратяването на трудовото правоотношение.

В този смисъл основанието по чл. 325, т. 9 КТ изисква императивно наличието на два елемента, които трябва да съществуват кумулативно. На първо място, необходимо е да е налице невъзможност на работника /служителя/ да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или наличието на здравни противопоказания; на второ място – липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа при работодателя, която той е съгласен да заеме.

Невъзможността се свързва пряко с факта, че работникът не е в състояние да изпълнява трудовите се задължения, което се дължи или на болест, довела до трайна неработоспособност, инвалидност, т. е. на работника е призната неработоспособност най – малко 50 % от ТЕЛК по установения за това ред, или на здравни противопоказания.

Видно от приложеното по делото решение на ТЕЛК, на въззивника е призната 60 % намалена работоспособност за срок до 01.05.2010 г., като са посочени противопоказания: токсични агенти, лазери, източници на електромагнитни вълни и йонизиращи лъчения и др., подемни съоръжения, тежък физически труд. В заключението на ТЕЛК изрично е посочено, че здравословното състояние на ищеца води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на заеманата от него длъжност „машинен оператор вулканизатор каучукови изделия” по съществуващото трудово правоотношение.

Установи се също така, че при работодателя липсва друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа. „Подходяща” по смисъла на закона е тази свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравословно състояние на работника и за заемането на която отговаря на законовите изисквания и на тези по длъжностна характеристика – професионална квалификация, правоспособност и др.

В случая работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315, ал. 1 от КТ и е определил работни места, подходящи за трудоустрояване в предприятието, но същите са заети, а останалите незаети работни места на други длъжности не са подходящи за здравословното състояние на ищеца или изискват специализирана квалификация, видно от заключението на медицинската експертиза на В.Л. С..

Подходящи за ищеца в съответствие с квалификацията му са работните места на длъжностите „сервитьор почивна база”, „магазинер” и „помощник-готвач”, но същите са противопоказни за него предвид влошеното му здравословно състояние, тъй като изискват работа на смени и продължително пътуване до работното място, което е свързано с неблагоприятно физическо натоварване.

По изложените съображения съдът намира, че работодателят законосъобразно е упражнил правото на уволнение на ищеца, което налага извод за неоснователност на предявения главен иск за признаване уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна. Поради неоснователност на главния иск съдът следва да отхвърли и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца след уволнението.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдебна практика: Закрила за уволнение на трудоустроен (ВКС 2004)

Решение № 107 от 16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г., III г. о. на ВКС

Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без значение за закрилата при уволнение е дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление.

Спори се по делото ползвала ли се е ищцата Й. А. С. от гр. Р. с предварителна закрила при уволнение като трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и длъжен ли е бил работодателят да изпълни изискванията на чл. 333, ал. 1 КТ и на чл. 333, ал. 2 КТ преди да издаде заповедта за дисциплинарното й уволнение.

В производството пред районния съд ищцата е представила 2 броя медицински направления от 28.03.2000 г. и от 21.07.2000 г., издадени от лекуващия лекар, с които е предписано трудоустрояването й на друга работа предвид заболяванията „радикалист лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония, вестибуларен синдром“, като е приета неподходящност на заеманата от нея длъжност „кондуктор“ в автотранспортното дружество и забрана да работи в движещо се превозно средство.

Въззивният съд е приел, че Й. А. С. не е установила по делото, че към датата на уволнението е била трудоустроена и че се е ползвала със закрила при уволнението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Правният си извод въззивният съд е обосновал с Наредбата за експертизата на работоспособността (ДВ, бр. 61 от 2000 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване за срок до 1 месец издава и лекуващият лекар, но качеството трудоустроен се придобива с постановяването на надлежен акт, който съгласно чл. 3, ал. 2 от наредбата следва да бъде болничен лист. В конкретния случай с издаването на двете медицински направления лекуващият лекар е поставил само начало на процедурата по трудоустрояването на ищцата, която процедура обаче към момента на дисциплинарното уволнение не е била завършена.
Жалбата на Й. А. С. срещу въззивното решение е основателна.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), в сила по времето, когато Й. А. С. е била трудоустроена, предписанията за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност се издават и от лекуващия лекар, а съгласно чл. 1, ал. 2 от същата наредба лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец. Такъв е конкретният случай.

Лекуващият лекар на Й. А. С. от гр. Р. от неврологичен кабинет при ДКЦ-2 гр. Р. с медицинско направление от 28.03.2000 г., отправено до завеждащия „Охрана на труда“ при „р. – Общински автотранспорт“ ЕООД, гр. Р, е дал предписание за трудоустрояването на ищцата (заемаща по това време в дружеството длъжността „кондуктор“) с препоръка да бъде премествана на работа, която не налага да стои права в движещо се превозно средство, тъй като страда от „невровегетативна дистония, вестибуларен синдром, радикулопатия С1 и дископатия L5-S1“.

Управителят на дружеството е получил предписанието на здравния орган, но е отказал да трудоустрои ищцата с мотива, че местата, определени за трудоустрояване, са за длъжността „работник по почистване“ (за жена).

С последващо медицинско направление от 21.07.2000 г. лекуващият лекар е отправил молба до завеждащия „Охрана на труда“ на дружеството ищцата да бъде трудоустроена на работа без пренапрежение на кръста и долните крайници с препоръка да не работи в движещо се превозно средство, тъй като страда от „радикулитис лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония и вестибулаярен синдром“.

В отговор на молбата на лекуващия лекар от името на дружеството инспектор „ТБ и ОТ“ и н-к отдел „Личен състав“ са посочили, че в момента не разполагат с подходящи свободни места за трудоустрояването на ищцата.

Един месец по-късно управителят е издал процесната заповед, с която е уволнил дисциплинарно Й. А. С. на основание чл. 190, т. 2 КТ, поради неявяване на работа без уважителни причини от 09.08.2000 г. до 16.08.2000 г.

При тези данни следва да се приеме, че Й. А. С. е била надлежно трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и че е уволнена незаконно, поради неизпълнение от страна на работодателя изискванията на предварителната закрила, с която се е ползвала по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ.

Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 3 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), която по императивен начин е задължавала работодателя да премести Й. А. С. на подходяща работа съгласно предписанието на здравния орган. Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 2 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника да не изпълнява работата, от която се премества, а предприятието – да не го допуска до тази работа.

Според процесуалния представител на ответника по касация, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 133/17.07.2000 г. (ДВ, бр. 61 от 2000 г.) лекуващият лекар трудоустроява работника с болничен лист, какъвто на ищцата не е бил съставен, следователно тя не е била надлежно трудоустроена.

Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), която е била в сила към датата на уволнението на Й. А. С.

При решаването на въпроса ползва ли се работникът или служителят със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали предписанието на съответния здравен орган е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление.

Формата на предписанието за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност от компетентния здравен орган не е форма за валидност на предписанието, поради което формата, в която здравният орган е произнесъл своето предписание за трудоустрояването на лицето, не може да бъде решаваща при преценката налице ли е трудоустрояване по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ или не.

По изложените съображения ВКС прие, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по чл. 218б, ал. 1, б. „в“ ГПК, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК го отмени и уважи предявените от Й. А. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, поради нарушена закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2″ КТ, без да разглежда спора по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

Съдебна практика: Уволнение на трудоустроен

Всички лица с призната инвалидност /с 50 и над 50 % загубена работоспособност – чл. 72 КСО/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители и се ползват със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ.

Решението на Софийски окръжен съд е от 01.07.2009 г. във връзка с въззивна жалба от работодателя срещу решение на Елинпелинския районен съд.

Какви са обстоятелствата по делото?

Към 6.08.2008 г. С.В.П. е била в трудово правоотношение с ответната община, където е заемала длъжността “технически сътрудник – куриер” по безсрочен трудов договор, а преди това е заемала длъжността „чистач”.

На 09.04.2008 г. работодателят е връчил на ищцата писмено предложение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331, ал.2 КТ (прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение), за което няма данни да е прието.
На 6.08.2008 г. след изтичане на едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ (поради съкращаване на щата) , жената е уволнена.

Към датата на връчване на заповедта за уволнение работещата е страдала от хроничен вирусен хепатит „В” и е инвалидизирана за посоченото заболяване, с определени 50 % намалена работоспособност, със срок на инвалидност до 1.10.2009 г. В решението на ТЕЛК като противопоказни условия на труд е посочена тежка физическа работа. Посочено е, също, че не й е противопоказно да работи като чистачка, каквато длъжност е заемала към освидетелстването.

Работодателят е изискал мнение от ТЕЛК относно евентуалното уволнение на С. В. П. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, заемаща длъжността „технически сътрудник – куриер”. В отговор е дадено становище, че с оглед естеството на заболяването, изискващо продължително и скъпо лечение, работата като куриер е подходяща за ищцата, както и, че същата трудно би се пригодила на друга работа при евентуално съкращение.

Заедно с със становището на ТЕЛК, работодателят отправя искане за разрешение до инспекция по труда за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Инспекцията по труда изразява становище, че С. П., назначена на длъжността „технически сътрудник – куриер” в общинската администрация, попада под закрилата на чл. 333, ал.1, т.2 КТ като трудоустроен работник, както и, че дирекцията не може да се произнесе относно евентуалното уволнение на ищцата, тъй като не е представен списък на трудоустроените лица в общината.

Въпреки това, работодателят прекратява трудовите правоотношения с работещата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ . Работодателят смята, че ищцата не се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не е била трудоустроена.

Какво е решението на съда?

Съдът смята, че към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работещата С.В.П. е била трудоустроен служител и се е ползвала с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2., тъй като всички лица с призната инвалидност /с 50 и над 50 % загубена работоспособност/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители и се ползват със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ.

Цитираните разпоредби вменяват задължение за работодателя да изисква мнение на ТЕЛК за предстоящото уволнение, съдържащо преценка на трудоспособността, противопоказните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна условията на труд, което мнение да изпрати на инспекцията по труда заедно с мотивирано искане за разрешение.

Едва след получаване на разрешение от инспекцията по труда уволнението може да бъде извършено. Под даване на предварително разрешение се има предвид даване на съгласие за извършване на уволнението.

В случая в изпратеното от инспекция по труда до работодателя писмо е посочено само, че ищцата се ползва със закрилата по чл. 333, ал.1, т. 2 КТ и е необходимо представянето на допълнителни документи за даване становище по чл. 333 КТ. Няма данни, обаче, да е дадено съгласие, т.е. разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Изводите на Софийски окръжен съд са, че е нарушен чл. 333, ал.1, т. 2 КТ, което води до незаконност на извършеното уволнение и е основание за отмяната му.

Съдебна практика: Уволнение по чл. 325, т. 9 КТ на трудоустроен

Нормативната база, свързана с трудоустрояването е твърде неясна и противоречаща си и се оказва, че понякога както и да постъпи работодателят, винаги може да бъде обвинен в нарушение. Оказа се дори, че МТСП и съдебните органи имат различно виждане за понятието „трудоустроено лице“.

Според съда, всеки с решение на ТЕЛК е защитен по чл. 333 от Кодекса на труда, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова подходяща работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му.

Това съдебно решение извежда на преден план още едно противоречие:

Съгласно чл. 330, ал. 2 т. 5 „Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване“.

Според Великотърновският съд обаче тази ситуация се явява спор между работодател и работник относно подходящата работа за трудоустрояване по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба за трудоустрояването и уволнението е незаконно.

Извадка от Решение на Великотърновски районен съд от 25.02.2011 год. по гражданско дело № 5479/2010 г.

С експертно решение на ТЕЛК №3001 от 04.11.2009г. ищецът е бил инвалидизиран с 61% трудова неработоспособност за срок от една година. С експертно решение на ТЕЛК №2533 от 18.10.2010г. срокът на инвалидността се продължава до 01.10.2011г., като оценката на работоспособността на ищеца е: инвалид 52%.

Със заповед №ТД 150/07.10.2010г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.9 от КТ или поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК.

За причина се посочва, че работникът или служителят не може да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност съгласно заключение на ТЕЛК №1840/01.07.2010 на МОБАЛ „д.р Стефан Черкезов” АД и липса на подходяща за здравословното му състояние работа в ТД”Мизия”.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

С писмо рег.№0094-1447/23.06.2010г. ИА „ЕСМИС” отправя запитване съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от НТ до здравния орган издал ЕР, тъй като е възникнал спор между работодател и подлежащ на трудоустрояване служител относно подходаща работа за трудоустроянване. В отговора си с ЕР №1840/123/01.07.2010г., ТЕЛК допълва мотив №3: Лицето подлежи на процедура по смисъла на П 287 МС от 18.12.2001г., като работодателят се съобрази с т.12 на предходното и настоящото ЕР, т.е. следва да е трудоустроен на приспособено работно място при условията на труд, които при изпълнение на т.12 на ЕР да не обуславят риск за влошаване на здравословното състояние на лицето.

Със Заповед от № 0094-189/26.01.2010г., при ответника са одобрени работни места, подходящи за трудоустрояване на служители по трудово правоотношение, с намалена трудоспособност, съгласно чл. 315 КТ и чл. 2, ал. 2 от НТ. В структурното звено на работа на ищеца – ТД”Мизия” определените такива длъжности са: младши техник „ИТС”; инженер „КИС”; главен специалист и главен специалист по ПМС № 66/1996г., като всичките към момента са заети.

Със заповед №ТД-150/07.10.2010г. на основание чл. 325,т.9 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д.П.И., възникнало по силата на трудов договор №1265/30.11.2010г. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени “ невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, домела до трайна неработоспособност и липса на подходяща за здравословното му състояние работа в ТД”Мизия”.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

За да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ, трябва да съществуват кумулативно следните три елемента:

  1. Невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни показания.
  2. заключение на ТЕЛК, като в него трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда невъзможността му да изпълнява точно определената работа по трудовото правоотношетние.
  3. както и липсата на подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието.

От представените доказателства по делото е видно, че липсва установено от здравен орган становище, че здравословното състояние на ищеца поражда невъзможността му да изпълнява точно определената му работа по ТПО.

В експертното си решение ТЕЛК № 3001/173 от 04.11.2009г. е определил противопоказните условия на труд: ненормиран дневен работен график, нощен и извънреден труд, обща физическа работа, неблагоприятен микроклимат, ниски температури, психическо напрежение.

В мотив 3 от ЕР №1840/123/01.07.2010г. е посочено, че ищеца следва да бъде трудоустроен на приспособено работно място при условия на труд, при условията на труд, които при изпълнение на противопоказните условия на труд да не обуславят риск за влошаване на здравословното състояние на лицето.

Ответника е предлагал на ищеца да заеме длъжност, подходяща за трудоустрояване на служители с намалена трудоспособност, но същият е отказал да заеме длъжността „главен специалист”, поради което е налице спор между работодател и работник относно подходящата работа за трудоустрояване по смисъла на чл.3, ал.1 от НТ.

Ответникът се е обърнал с искане до здравния орган за изясняване и допълване на ЕР. Компетентният орган е можело да измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за основателно, то това не е направено, тъй като и в ЕР №1840/123/01.07.2010г. на ТЕЛК отново липсва лекарска оценка, че ищеца не може да работи на длъжност „измерител на линийни трактове”.

В случай, че ответникът не е бил съгласен с решението на ТЕЛК, съгласно чл.3, ал.3 на НТ е следвало да го обжалва пред съответния орган на работоспособността.

В чл.61, ал.1 на Наредбата за медицинската експертиза са определени реквизитите, които трябва да съдържа експертното решение. Съгласно т.8 експертизата трябва да даде заключение относно това трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване.

Ответника, в отговора на исковата молба, сам изказва мнение, че ЕР е непълно. Следователно същият е следвало да приложи разпоредбата на чл.3, ал.3 от НТ.

При липсата на предписание за преместване на друга работа и без указания каква да е длъжността от списъка на работните места за трудоустроени, ответникът не може да премести ищеца на друга работа.

Той не може законосъобразно да прекрати трудовия договор и на основанията на чл.325, ал.9 КТ поради здравни противотпоказания, защото макар и очевидно, че посочените противотоказни условия на труд са именно такива, при които ищеца работи, ТЕЛК не се произнася каква друга работа може да изпълнява.

Тъй като в случая липсва едната от трите предпоставки, посочени по-горе от хипотезата на чл.325, т.9 от КТ, искът на ищеца за признавсне на уволнението му за незаконно и отмяната му, е основателен и следва да бъде уважен.

Най-четени