Право на обезщетение от работодателя при трудоустрояване или прекратяване на трудовото правоотношение поради болест

 Съгласно чл. 217, ал. 1 от Кодекса на труда

Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител с намалена работоспособност обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.

Ако работник или служител откаже без уважителна причина да приема работата, на която е трудоустроен, то то няма право на такова обезщетение.

Статут на трудоустроени работници или служители придобиват лицата с намалена работоспособност, които поради болест или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия.

Трудоустрояването става с предписание на здравен орган:

• лекар – до 1 месец;
• лекарска консултативна комисия – до 6 месеца, но не повече от четири пъти последователно;
• трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК);
• национална трудово-експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Характерът на работата, условията на труд и срокът на преместването се определят от посочените здравни органи.

Работодателите са задължени да изпълнят предписанието за трудоустрояване, съдържащо се в болничен лист за срок до 1 месец, издаден от лекуващия лекар; в протокол на лекарска консултативна комисия (ЛКК); експертна лекарска комисия (ТЕЛК, НЕЛК).

При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325 т. 9 и чл. 327 т. 1 от КТ) работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание.