Право на допълнителен платен годишен отпуск за лица с 50 и повече процента намалена работоспособност

 Съгласно чл. 319 на Кодекса на труда

Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 % имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни

Този отпуск не е определен като „удължен платен годишен отпуск“ – той е установен като основен платен годишен отпуск за работници с решение на ТЕЛК с 50 и повече процента.

С други думи, към основния отпуск от 26 дни, те имат право и на допълнителен отпуск, ако са налични условията за такъв:

• за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето (чл. 156, ал. 1 , т. 1 от КТ и Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск) – не по-малко от 5 работни дни, ако през цялата година работят при тези условия;
• за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни (чл. 156, ал. 1 , т. 2 от КТ).

Изискването на чл. 319 на КТ установява само минималния размер на основния платен годишен отпуск за работниците и служителите с увреждания.

Отделно, на основание чл. 156 А от КТ с колективния трудов договор може да се договарят по-големи размери на отпуска по чл. 319 и на допълнителните отпуски по чл.30 156 т. 1 (за специфични условия на труд) и т. 2 на КТ (за ненормиран работен ден).

Официалното становище на МТСП е отразено в писмо № ГИТ 62- 00-09/04.03.1996 г.

Пример: За определена длъжност се предвижда по чл. 156 т. 2 (за работа при ненормиран работен ден) 7 работни дни допълнителен платен годишен отпуск. Ако работникът или служителят няма статут на човек с увреждане, той ще ползва 20 дни (основен отпуск) + 7 (допълнителен) дни = 27 дни платен годишен отпуск. Ако работникът или служителят има определена 50 и над 50 % загубена работоспособност, той ще ползва 26 дни (основен отпуск) + 7 дни (допълнителен) = 33 дни платен годишен отпуск.