Съдебна практика: Прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ

Основанието по чл. 325, т. 9 КТ изисква императивно наличието на два елемента, които трябва да съществуват кумулативно. На първо място, необходимо е да е налице невъзможност на работника /служителя/ да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или наличието на здравни противопоказания; на второ място - липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа при работодателя, която той е съгласен да заеме.

С решение № 54 от 30.04.2008 год. по гр. дело № 415/2007 год. П.районен съд е отхвърлил предявените искове от Д. Х. А. от гр. Е. срещу „Е.-М.” АД, с. М. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 59, без дата, на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 325, т. 9 от КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор – вулканизатор на каучукови изделия” в „Е.-М.” АД, с. М. и за заплащане на обезщетение за периода от 26.10.2007 год. до 26.04.2008 год. в размер на 7 673,16 лева, като неоснователни.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да остави решението на районния съд в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, С. окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че уволнението е незаконно, тъй като преди уволнението е следвало да бъде поискано съгласие на ТЕЛК, както и че ищецът е следвало да бъде трудоустроен на работа на друга подходяща длъжност, каквато е съществувала в дружеството.

По делото е представена заповед № 59 /без дата/, на изпълнителния директор на „Е.-М.” АД, с. М., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „машинен оператор – вулк. на каучукови изделия”, на основание чл. 325, т. 9 от КТ поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест съгласно експертно решение № 994/137/01.08.2007 год. на НЕЛК и заключение на службата по трудова медицина. Заповедта е получена от ищеца на 29.10.2007 год., видно от пощенското клеймо на адресираното до ищеца писмо – обстоятелство, което не е спорно между страните.

С експертно решение № 994/01.08.2007 год. на НЕЛК е признато, че ищецът страда от хронична лимфолевкоза, довела до трайно намалена работоспособност 60 % и е определен срок на инвалидност до 01.05.2010 год. Посочено е, че ищецът следва да бъде трудоустроен при облекчени условия на труд, тъй като не е трудоспособен на заеманата от него длъжност и като противопоказания са посочени: токсични агенти, лазери, източници на електромагнитни вълни и йонизиращи лъчения и др., подемни съоръжения, тежък физически труд.

Според заключението на вещото лице С. от 04.03.2008 год. при преглед на щатното разписание и данните за свободните и заети длъжности при ответника, към датата на издаване на експертното решение на НЕЛК в дружеството не са били налице подходящи места за трудоустрояване на ищеца съобразно заболяването му и изискваната квалификация. 

 От незаетите работни места за ищеца са подходящи единствено длъжностите „сервитьор почивна база”, „магазинер” и „помощник-готвач”, които не са включени в списъка на местата за трудоустроени към 31.01.2007 год., но при условие, че не са извън населеното място, където живее ищецът и няма изискване за сменен или нощен труд, както и продължително пътуване до работното място. Съгласно устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 11.03.2008 год., дадени въз основа на допълнително представените длъжностни характеристики и изслушаните свидетелски показания, посочените три длъжности също са противопоказни за ищеца, тъй като изискват работа на смени и продължително пътуване до работното място, както и поради голямото физическо натоварване.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.
Посоченото основание за уволнение на ищеца е по чл. 325, т. 9 от КТ.

Основанията за прекратяване на трудово правоотношение, визирани в разпоредбата на чл.325 КТ, касаят хипотези, при които прекратяването не се извършва по волята само на една от страните по правоотношението – то е резултат на определено юридическо събитие или друго обстоятелство, което прави неизбежно и за двете страни прекратяването на трудовото правоотношение.  

В този смисъл основанието по чл. 325, т. 9 КТ изисква императивно наличието на два елемента, които трябва да съществуват кумулативно. На първо място, необходимо е да е налице невъзможност на работника /служителя/ да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или наличието на здравни противопоказания; на второ място - липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа при работодателя, която той е съгласен да заеме. 

Невъзможността се свързва пряко с факта, че работникът не е в състояние да изпълнява трудовите се задължения, което се дължи или на болест, довела до трайна неработоспособност, инвалидност, т. е. на работника е призната неработоспособност най – малко 50 % от ТЕЛК по установения за това ред, или на здравни противопоказания.

Видно от приложеното по делото решение на ТЕЛК, на въззивника е призната 60 % намалена работоспособност за срок до 01.05.2010 г., като са посочени противопоказания: токсични агенти, лазери, източници на електромагнитни вълни и йонизиращи лъчения и др., подемни съоръжения, тежък физически труд. В заключението на ТЕЛК изрично е посочено, че здравословното състояние на ищеца води до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на заеманата от него длъжност „машинен оператор вулканизатор каучукови изделия” по съществуващото трудово правоотношение. 

Установи се също така, че при работодателя липсва друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа. „Подходяща” по смисъла на закона е тази свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравословно състояние на работника и за заемането на която отговаря на законовите изисквания и на тези по длъжностна характеристика – професионална квалификация, правоспособност и др. 

В случая работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315, ал. 1 от КТ и е определил работни места, подходящи за трудоустрояване в предприятието, но същите са заети, а останалите незаети работни места на други длъжности не са подходящи за здравословното състояние на ищеца или изискват специализирана квалификация, видно от заключението на медицинската експертиза на В.Л. С..

 Подходящи за ищеца в съответствие с квалификацията му са работните места на длъжностите „сервитьор почивна база”, „магазинер” и „помощник-готвач”, но същите са противопоказни за него предвид влошеното му здравословно състояние, тъй като изискват работа на смени и продължително пътуване до работното място, което е свързано с неблагоприятно физическо натоварване.

По изложените съображения съдът намира, че работодателят законосъобразно е упражнил правото на уволнение на ищеца, което налага извод за неоснователност на предявения главен иск за признаване уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна. Поради неоснователност на главния иск съдът следва да отхвърли и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за период от шест месеца след уволнението.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.