Неефективност, поради липса на адекватни и подходящи
критерии, заложени в целите и принципите на нормативната уредба
относно медицинската експертиза, инвалидните пенсии и социалните
придобивки:
1. Основният критерий за инвалидизиране на лицата, възприет в
законодателството понастоящем, е оценка на здравословното им състояние
чрез съпоставка с това на здрав човек. Това се извършва по Методика за
прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност в проценти, Приложение № 2 към Наредбата за
медицинската експертиза.
Методиката позволява определяне на процент инвалидност на база
сумиране на процентите по отделни органи и системи, респ. здравословното
състояние на едно лице се оценява като съвкупност от различните му
заболявания.
Детайлният анализ показа, че методиката не обезпечава в достатъчна
степен единни критерии за оценка на неработоспособността, тъй като
съществува възможност за субективизъм от страна на различните комисии.
Възприетият критерий за оценка на здравословното състояние е
универсален подход към установяването на дадена степен на увреждане,
който обаче не позволява диференциране спрямо здравия човек по
възрастови групи, например за деца до 16г.; лица в трудоспособна възраст и
следпенсионна възраст.
Липсва или е недостатъчна преценката на рисковете, прим. риск
„старост“, риск „трудова злополука“ риск „професионална болест“, свързани
с ТНР, предвид корелацията възраст - здраве и професия – здраве.
Поради тези причини, този подход води до рязко увеличаване на броя
на лицата, които имат право да получават инвалидни пенсии, тъй като не
отчита възможностите на организма като цяло, с оглед условията на труд,професията и образованието на лицето.
В допълнение многофункционалността на експертното решение и последиците от него по отношение на придобиването на различен брой социални придобивки,
превръщат оценката на здравословното състояние в неефективно средство
за административно разпределение на помощи за интеграция.
2. На оценка на работоспособността подлежат всички лица от най -
ранна възраст до пенсионери. Възприетият термин е в противоречие със
смисъла и съдържанието на понятието „експертиза на работоспособността“.
Трудно разбираемо и нелогично е самото понятие „експертиза на
работоспособността“ по отношение на деца, на които е забранено да полагат
труд или на хора, които вече не са в трудоспособна възраст.
Регламентираният критерии води до неимоверно увеличаване на броя
освидетелствани лица, особено след 65г., което затруднява работата на
комисиите.По статистически данни децата до 16 г., респ. 18г. и
пенсионерите, представляват около 40 % от общия брой освидетелствани
лица. Големият поток лица води до снижаване качеството на оценката,
разширява корупционната среда и увеличава корупционния риск.
3. Описаните по-горе критерии са регламентирани с цел хуманна
подкрепа на хора, които имат нужда от такава, поради лошото си
здравословно състояние.
Същевременно изискванията за явяване за преосвидетелстване, в това
число и при дефинитивни състояния, усложнената регламентация за
финансиране на разходите на комисиите при необходимост от
освидетелстване на място на лица, които не са в състояние да пътуват
(чл.33, ал.5 и ал.6 от Правилника за устройството и организацията на работа
на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/), липсата на нормативно
задължение за личните лекари да посетят поне веднъж месечно такива лица
на място, независимо че, получават средства от държавата за това,
затрудняват действителните инвалиди и доказват формалността и
неефективността на уредбата, нейната непригодност и нехуманност.
4. Налице са неподходящи критерии за определяне на броя, вида и
основанията за получаване на инвалидните пенсии; възможността за
кумулиране и срока за получаването им, което променя изцяло характера им
и опорочава тяхната същност.
Регламентирани са 6 броя инвалидни пенсии, въз основа на различни
принципи и логика, които почти се припокриват и са предвидени за плащане
от различни фондове.
Това са пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл.74 от КСО),
пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионално
заболяване (чл.78 от КСО), пенсия за военна инвалидност (чл.82 от КСО),
пенсия за гражданска инвалидност (чл.87 от КСО), социална пенсия за
инвалидност (чл.92а от КСО), наследствена пенсия за инвалидност (чл.101
от КСО).
Условие за плащане на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване е наличие на определен осигурителен стаж, като поне 1/3 от
него следва да е действителен.
За получаване на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука,
професионално заболяване, военна и гражданска инвалидност и социалните
пенсии за инвалидност не се изисква трудов /осигурителен стаж, въпреки че
е логично да е предвиден такъв за придобиване на право на пенсия поради
професионално заболяване.
Статистиката сочи, че най - голям е дела на социалните пенсии (52 %),
на второ място са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване (45%),
следват пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и
професионална болест (2 % ) и пенсиите за военна и гражданска
инвалидност (1 %).
Анализът на данните показва, че социалната пенсия замества липсата
на доход/трудово възнаграждение и играе в голяма степен роля на
обезщетение и вид социално подпомагане. Предвид малкия размер на някои
пенсии /военна и гражданска инвалидност, социална пенсия за
инвалидност/, който се определя в повечето случаи за съответната година,
съобразно жизнения минимум за страната, е регламентирана възможност за
кумулиране на повече от една пенсия.
Няма забрана лицето да работи и да получава пенсия за инвалидност, стига да не нарушава предписанията на лекарите относно противопоказните условия на труд. Не са предвидени
задължителна рехабилитация и преквалификация, в случай че лицето не може да изпълнява трудовите си функции.
Пенсията за инвалидност се отпуска за периода на неработоспособност,
дори и когато лицето не е в трудоспособна възраст, т.е навършило е пенсия
за осигурителен стаж и възраст. В повечето европейски страни този вид
пенсии се прекратяват при достигане на пенсионна възраст.
5. Социалните придобивки се отпускат без да са съобразени с
индивидуалната необходимост на лицето, т.е. липсва ясна, категорична и
непротиворечива регламентация относно задължителна социална оценка на
нуждите на съответното лице.
Според действащата уредба, социалната оценка по ЗИХУ не е
задължителна, а се извършва само по искане на лицето или негови близки,
но на практика получаването на придобивките (месечна добавка за социална
интеграция) е свързано с преценка на административен орган, базиран на
доклад за социална оценка и определена административна процедура (чл.42,
ал.6 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/).
Същевременно извършваната социална оценка по утвърдената методика към
ЗИХУ е формална, не отчита в пълна степен индивидуалните нужди и
специфични особености, а някои от придобивките са универсални, други
специфични или за определени нужди (например транспортни, за обучение,
наем, освобождаване от такси).
Процедурите за отпускане на добавки по ЗИХУ и Правилника за
прилагане на Закона за интеграцията на хората с увреждания /ППЗИХУ/ са
неефективни, неясни, непълни и противоречиви. На интернет страниците на
АХУ и другите държавни органи липсва пълната информация относно всички
придобивки, реда за получаването им, различните срокове, образците на
документи, които следва да бъдат подадени.