Проблеми в нормативна уредба - противоречива терминология

Установи се терминологична непоследователност при въведените
дефиниции и употребяваните понятия в нормативните актове от двете
области, което обуславя противоречия, несъответствия и частично
припокриване на термините. Тази несистематична и различна уредба на
идентични и близки по смисъл основни понятия и дефиниции създава
неяснота, несигурност и води до различно прилагане от правните субекти,
адресати на нормите.


1.1. Относно наименованието „медицинска експертиза на
работоспособността”:


Първоначалната уредба на органите по експертиза на
работоспособността се съдържа в чл. 14 - 17 от КСО (”Органи на
работоспособността”). През 2004г. разпоредбите се отменят и експертизата
се регламентира в ЗЗ, Глава III. „Медицинско обслужване“, Раздел IV
„Медицинска експертиза“, чл.101 до 113, като при определяне на видовете
медицинска експертиза, вкл и в чл.2 от НМЕ, се използва понятието
неработоспособност”. Същевременно в ЗЗО, чл.45, ал.1, т.13 е употребен
термина „медицинска експертиза на трудоспособността”.


1.2. Относно видовете експертиза и тяхното наименование:


От прегледа на актовете се установи неяснота и несъответствие при
формулирането на видовете експертизи и тяхното наименование, т.е налице
е противоречие между чл.101, ал.1, чл.103, ал.1 от ЗЗ и чл.2 от НМЕ, чл.32,
ал.2, т.7 от ПУОРОМЕРКМЕ.


Съгласно чл.101, ал.1 от ЗЗ, медицинската експертиза включва
следните видове: експертиза на временната неработоспособност (т.1);
експертиза на вида и степента на увреждане - на която подлежат деца до
16г. и лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68 от КСО (т.2); експертиза на трайно намалената работоспособност (ТНР)
на лица в трудоспособна възраст (т.3), потвърждаване на професионалния
характер на заболяванията (т.4). В разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗ обаче
са изброени само първите три вида експертиза.


Според чл. 2 от НМЕ, медицинската експертиза включва: експертиза на
временната нетрудоспособност (т.1), експертиза на трайно намалената
нетрудоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и на лица,
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО,
които упражняват трудова дейност и не са им определени вид и степен на
увреждане (т.2); експертиза за определяне на вида и степен на увреждане
на деца, до 16г. и на лицата, придобили право на пенсия за ОСВ по чл.68 
КСО (т.3), потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на
заболяванията (т.4).


Налице са различни дефиниции относно експертизата за
професионалната болест, които са непрецизни и частични, без връзка с
основните елементи на професионалното заболяване, чиято дефиниция е
уредена в чл.56 от КСО. Липсва стандарт за експертното решение в тези
случаи, съдържание, реквизити, така, както е регламентирано за решението,
определящо вида и степента на увреждане.


Съгласно чл.101, ал.1 от ЗЗ, медицинската експертиза включва
потвърждаване на професионалния характер на заболяванията, а според
чл.2 от НМЕ, следва да се потвърди или отхвърли професионалния характер
на заболяванията. Според чл.32, ал.1, т.7 от ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК
освидетелства лицата в случаите на определяне на характера на
заболяването - професионален или общ, а разпоредбата на чл. 27 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изисква, ТЕЛК (НЕЛК) да се
произнася по въпроса за причинната връзка между заболяването (смъртта) и
условията на труда, описани в досието за злополука (професионална болест)
или в заместващото го съдебно решение.


1.3. Относно субектите, подлежащи на освидетелстване:


Налице е противоречие и неяснота в нормативната база относно
субектите, подлежащи на експертиза на трайната неработоспособност (ТНР).
Съгласно чл.101, ал.1 от ЗЗ, експертизата на ТНР е за лица в
трудоспособна възраст.


Разпоредбата на чл. 2 от НМЕ разширява кръга на лицата, които
подлежат на освидетелстване при експертизата на ТНР. Тя включва и лица,
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО,
които упражняват трудова дейност и не са им определени вид и степен на
увреждане. Не е очертан кръга на лицата, подлежащи на освидетелстване за
професионално заболяване.


Определянето на характера на заболяването е включено в чл.61, ал.1
от НМЕ (експертиза за ТНР), а предвид дефиницията за професионална
болест, лицата подлежащи на този вид експертиза могат да бъдат, както в
трудоспособна възраст, така и получаващи пенсия за осигурителен стаж и
възраст.


1.4. Относно други термини:

Налице е несъответствие и неточност по отношение на дефинициите,
съдържащи се в § 1, т. 35 „трайно намалена работоспособност и т.36 „вид и
степен на увреждане“ от ЗЗ, чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КСО („временна
неработоспособност“, „временна намалена работоспособност“,
„инвалидност“), § 1, т. 2 от ЗИХУ („човек с трайно увреждане“).


Дефиницията на „трайно намалената работоспособност“ (§ 1, т. 35 от ДР
на ЗЗ) гласи, че това е състояние, при което поради хронично травматично
или нетравматично увреждане (болест), лицето е с ограничена
работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен
увреден орган или система.


Според т. 36 на §1 от ДР на ЗЗ, „вид и степен на увреждане“ е
състояние на хронично травматично или нетравматично увреждане (болест),
при които лицето в нетрудоспособна възраст е с траен функционален
дефицит на съответен увреден орган или система.


В КСО е въведен термина „лице с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане с 50 и над 50 на сто“ по
отношение на правоимащите инвалидни пенсии, а в ЗИХУ е дефинирано, че
„лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с 50 и
над 50 на сто е "човек с трайно увреждане". КСО въвежда термина
„временна намалена работоспособност”, който отсъства като дефиниция в
нормативните актове, регулиращи медицинската експертиза на
работоспособността.


Липсва единно понятие за инвалидност, както и диференциация в
зависимост от степента на уврежданията и социалната оценка. ЗИХУ въвежда
като критерий анатомично, физиологично или психическо увреждане,
водещо до трайно намалени възможности за изпълнение на дейности по
начин и в степен, възможни за здравия човек, което не кореспондира в
пълна степен със заложените в НМЕ отправни точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане.


Същевременно в дефинициите в § 1, т. 35 „трайно намалената
работоспособност, т.36 „вид и степен на увреждане“ от ЗЗ, липсва
свързаност с причините (осигурените социални рискове) за настъпване на
съответния вид неработоспособност - общо заболяване, трудова злополука,
професионална болест, чийто дефиниции се съдържат в Кодекса за социално 
осигуряване /КСО/. В ЗЗ липсва текст за трудовите злополуки като
специфичен риск, водещ до ТНР, продължителна временна
неработоспособност или до смърт. В наредбата за експертизата на
работоспособността /ЕР/ и в допълнителните разпоредби на последващата
Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ не са формулирани понятията за
риск, видове риск, методология за оценка на риска, риск „старост“.




Най-четени