Решение № 107 от 16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г., III г. о. на ВКС
Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без значение за закрилата при уволнение е дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление.
Спори се по делото ползвала ли се е ищцата Й. А. С. от гр. Р. с предварителна закрила при уволнение като трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и длъжен ли е бил работодателят да изпълни изискванията на чл. 333, ал. 1 КТ и на чл. 333, ал. 2 КТ преди да издаде заповедта за дисциплинарното й уволнение.
В производството пред районния съд ищцата е представила 2 броя медицински направления от 28.03.2000 г. и от 21.07.2000 г., издадени от лекуващия лекар, с които е предписано трудоустрояването й на друга работа предвид заболяванията „радикалист лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония, вестибуларен синдром“, като е приета неподходящност на заеманата от нея длъжност „кондуктор“ в автотранспортното дружество и забрана да работи в движещо се превозно средство.
Въззивният съд е приел, че Й. А. С. не е установила по делото, че към датата на уволнението е била трудоустроена и че се е ползвала със закрила при уволнението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Правният си извод въззивният съд е обосновал с Наредбата за експертизата на работоспособността (ДВ, бр. 61 от 2000 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване за срок до 1 месец издава и лекуващият лекар, но качеството трудоустроен се придобива с постановяването на надлежен акт, който съгласно чл. 3, ал. 2 от наредбата следва да бъде болничен лист. В конкретния случай с издаването на двете медицински направления лекуващият лекар е поставил само начало на процедурата по трудоустрояването на ищцата, която процедура обаче към момента на дисциплинарното уволнение не е била завършена.
Жалбата на Й. А. С. срещу въззивното решение е основателна.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), в сила по времето, когато Й. А. С. е била трудоустроена, предписанията за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност се издават и от лекуващия лекар, а съгласно чл. 1, ал. 2 от същата наредба лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец. Такъв е конкретният случай.
Лекуващият лекар на Й. А. С. от гр. Р. от неврологичен кабинет при ДКЦ-2 гр. Р. с медицинско направление от 28.03.2000 г., отправено до завеждащия „Охрана на труда“ при „р. – Общински автотранспорт“ ЕООД, гр. Р, е дал предписание за трудоустрояването на ищцата (заемаща по това време в дружеството длъжността „кондуктор“) с препоръка да бъде премествана на работа, която не налага да стои права в движещо се превозно средство, тъй като страда от „невровегетативна дистония, вестибуларен синдром, радикулопатия С1 и дископатия L5-S1“.
Управителят на дружеството е получил предписанието на здравния орган, но е отказал да трудоустрои ищцата с мотива, че местата, определени за трудоустрояване, са за длъжността „работник по почистване“ (за жена).
С последващо медицинско направление от 21.07.2000 г. лекуващият лекар е отправил молба до завеждащия „Охрана на труда“ на дружеството ищцата да бъде трудоустроена на работа без пренапрежение на кръста и долните крайници с препоръка да не работи в движещо се превозно средство, тъй като страда от „радикулитис лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония и вестибулаярен синдром“.
В отговор на молбата на лекуващия лекар от името на дружеството инспектор „ТБ и ОТ“ и н-к отдел „Личен състав“ са посочили, че в момента не разполагат с подходящи свободни места за трудоустрояването на ищцата.
Един месец по-късно управителят е издал процесната заповед, с която е уволнил дисциплинарно Й. А. С. на основание чл. 190, т. 2 КТ, поради неявяване на работа без уважителни причини от 09.08.2000 г. до 16.08.2000 г.
При тези данни следва да се приеме, че Й. А. С. е била надлежно трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и че е уволнена незаконно, поради неизпълнение от страна на работодателя изискванията на предварителната закрила, с която се е ползвала по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 3 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), която по императивен начин е задължавала работодателя да премести Й. А. С. на подходяща работа съгласно предписанието на здравния орган. Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 2 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника да не изпълнява работата, от която се премества, а предприятието – да не го допуска до тази работа.
Според процесуалния представител на ответника по касация, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 133/17.07.2000 г. (ДВ, бр. 61 от 2000 г.) лекуващият лекар трудоустроява работника с болничен лист, какъвто на ищцата не е бил съставен, следователно тя не е била надлежно трудоустроена.
Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), която е била в сила към датата на уволнението на Й. А. С.
При решаването на въпроса ползва ли се работникът или служителят със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали предписанието на съответния здравен орган е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление.
Формата на предписанието за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност от компетентния здравен орган не е форма за валидност на предписанието, поради което формата, в която здравният орган е произнесъл своето предписание за трудоустрояването на лицето, не може да бъде решаваща при преценката налице ли е трудоустрояване по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ или не.
По изложените съображения ВКС прие, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по чл. 218б, ал. 1, б. „в“ ГПК, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК го отмени и уважи предявените от Й. А. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, поради нарушена закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2″ КТ, без да разглежда спора по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).